Живял някога благородник, който се оженил повторно за такава надменна и горделива жена каквато хората не били виждали дотогава. Тя имала две дъщери, които по всичко и приличали. Благородникът пък имал едно момиче, нежно и мило като своята майка - най-прелестното създание на света. Сватбата не била още свършила и мащехата показала лошия си нрав. Не можела да понася хубавото и добро момиче защото редом с него дъщерите и изглеждали още по- противни. Тя го карала да върши в къщи най-тежката работа: да мие съдовете и стълбите, да чисти стаите на госпожа майката и на госпожиците - нейните дъщери. Момичето спяло на тавана върху стар сламеник, докато сестрите му били настанени в разкошни стаи с най-модни легла и огледала, в които се оглеждали от главата до петите. Горкото момиче страдало търпеливо и не смеело да се оплаче пред баща си за да не го мъмри, тъй като жена му заповядвала в къщи. Когато свършело работата си, то отивало в ъгъла край огнището и сядало пред пепелта, затова всички започнали да му викат Пепеляшка.Веднъж царският син устроил бал. Нашите две госпожици били поканени, нали били от знатен род. С колко радост и усърдие захванали да избират дрехите и прическите, които им стоят най-добре.
- Аз - казала по-голямата - ще си облека червената кадифена рокля с английска бродерия.
- Аз - казала по-малката - ще си облека скромна рокля, но затова пък ще си сложа наметалото от златни цветя и шапчицата с диаманти, които веднага се забелязват. Повикали Пепеляшка да се посъветват с нея защото тя имала усет за хубавото.
Пепеляшка им дала най-добри съвети и дори им предложила сама да ги среши, което сестрите приели на драго сърце.
- Пепеляшке, ще ли ти се да отидеш на бала?
- Ех, сестрици, вие ми се подигравате, не ми е там мястото на мене.
- Права си. Хората ще има да се смеят, като видят че на бала е отишло слугинче като тебе. Друга на мястото на Пепеляшка би ги сресала нехайно, но тя била добра и им направила чудесни прически. Най-сетне щастливия ден дошъл. Сестрите тръгнали и Пепеляшка дълго гледала след тях. Когато ги изгубила от поглед тя се разплакала. Дошла кръстницата и и като я видяла обляна в сълзи, попитала я защо плаче.
- Толкова ми се искаше, толкова ми се искаше... Тя плачела така силно, че не можела да довърши думите си. Кръстницата, която била вълшебница, добавила:
- Много ти се искаше да отидеш на бала, нали?
- Да - отвърнала Пепеляшка и въздъхнала.
- Е, добре. Ако ми помогнеш - казала кръстницата и - ще направя така, че и ти да отидеш на бала. Върви в градината и ми донеси една тиква. Пепеляшка отишла веднага, откъснала най-хубавата тиква, която могла да намери и я занесла на кръстницата си, като недоумявала как тази тиква ще я закара на бала. Кръстницата издълбала тиквата до кората, докоснала я с пръчицата си и тя на часа се превърнала в прекрасна каляска, цялата позлатена. След това отишлал да види капана, в който намерила шест живи мишки. Казала на Пепеляшка лекичко да вдигне вратичката му. Като почнали мишките да изкачат от капана, тя ги докосвала една по една с пръчицата си и те веднага се превърнали в хубави коне. И ето ти един прекрасен впряг от шест сребристо бели коня. Тъй като кръстницата не се сещала кого да направи кочияш, Пепеляшка рекла:
- Ще отида да видя дали не се е хванал накой плъх в другия капан, та от него да направим кочияш.
- Права си - казала кръстницата, - върви да видиш. Пепеляшка и донесла капана. В него имало три големи плъха. Вълшебницата избрала един от тях и докосвайки го с пръчицата си, го превърнала в дебел кочияш с невиждано хубави мустаци. Накрая рекла: - Върви в градината. Зад лейката ще намериш шест гущера. Донеси ми ги. Щом Пепеляшка ги донесла, кръстницата ги превърнала в шест лакея с хубави дрехи, обшити с галони, които веднага се качили отзад на каляската и застанали изправени, сякаш цял живот само това са вършили. Тогава вълшебницата рекла на Пепеляшка: - И така, ето с какво ще отидеш на бала. Сега не си ли доволна?
- Да, но така ли ще отида с моите грозни дрехи? Кръстницата само я докоснала с пръчицата си и в миг дрехите и се превърнали в премяна от златна и сребърна тъкан, цялата обшита със скъпоценни камъни. После и дала чифт стъклени пантофки, каквито никой не бил виждал на света. Така натъкмена Пепеляшка се качила в каляската. Но кръстницата и заръчала да стои само до полунощ, като я предупредила, че ако остане на бала една минутка повече, каляската и ще се превърне в тиква, конете - в мишки, лакеите - в гущери, а дрехите и ще добият предишния си вид. Пепеляшка обещала на кръстницата си, че непременно ще напусне бала преди полунощ и потеглила замаяна от щастие. Каляската на Пепеляшка едва прекосила портите на двореца и царският син бил известен, че пристигнала непозната принцеса. Той се затичал да я посрещне, подал и ръка да слезе от каляската и я завел в балната зала. В миг настъпило дълбоко мълчание: гостите престанали да танцуват, цигулките спрели да свирят, всички съзерцавали чудната красота на незнайната принцеса. Разнасял се само неясен шепот:
"Ах, колко е красива!" Дори самият цар непрекъснато я гледал и шепнел на царицата, че от дълго време не бил виждал толкова мила и хубава девойка. Царският син я настанил на най-лично място, после и подал ръка за танц. Тя танцувала така изящно, че гостите още повече се възхитили от нея. Пепеляшка, увлечена в танца, дочула часовника да бие единадесет часа и три четвърти. Веднага направила дълбок поклон и си тръгнала. Щом се прибрала в къщи, намерила кръстницата си и след като и благодарила си признала, че много и се иска да отиде и на другия ден на бала, още повече, че сам царският син я поканил. Докато разказвала на кръстницата си какво се е случило на бала, ето че двете сестри затропали по вратата.
- Колко късно се връщате! - рекла им тя, като си триела очите, сякаш ей сега се е събудила. А пък откакто се били разделили и през ум не и ми навало за сън.
- Ако беше дошла на бала - рекла една от сестрите, - нямаше да ти е досадно. Там дойде най-хубавата принцеса на света, невиждана красавица. Пепеляшка се зарадвала от все сърце и попитала как се казва принцесата, но те и отговорили, че никой не я познавал, че царския син бил много натъжен и че давал всичко на света, само и само да узнае коя е тя. Пепеляшка се усмихнала и рекла:
- Значи тя беше много хубава? Божичко колко сте щастливи!
Дали ще мога и аз да я видя? Надали! Госпожице Жамота, заемете ми вашата жълта рокля!
- Виж ти, какво си е намислила! - отвърнала госпожица Жамота.
- Да не съм луда да си дам роклята на такава мръсна Пепеляшка като тебе! Пепеляшка очаквала отказа и толкова по-добре, защото какво щяла да прави ако сестра и се съгласяла да даде роклята си. На другия ден двете сестри отишли на бала и Пепеляшка също, и то още по-нагласена от предишния път. Царският син бил постоянно край нея и непрекъснато и се възхищавал. Девойката се забалявала до толкова добре, че забравила заръката на кръстницата си и помислила, че е единадесет часа, когато чула часовника да бие полунощ. Скочила веднага и побягнала пъргаво като сърна. Принцът се спуснал след нея, но не могъл да я настигне. Тя си изтървала едната стъклена пантофка. Царският син я взел и грижливо я прибрал. Пепеляшка пристигнала в къщи запъхтяна, без каляска, без лакеи, в грозните си дрехи. От цялото и великолепие била останала само другата пантофка. Запитали стражите пред портите на двореца не са ли видели да излиза една принцеса. Те отговорили, че са видели да минава само една зле облечена девойка, която по-скоро приличала на селянка, отколкото на госпожица. Когато сестри се върнали от бала, Пепеляшка ги попитала дали пак тъй добре са се забавлявали и дали хубавата принцеса е била там. Казали и, че е била, но щом ударило дванадесет часа тя побягнала толкова бързо, че изпуснала едната си невиждано хубава стъклена пантофка, която царският син прибрал и само нея си гледал до края на бала. Сигурно било, че той е много влюбен в прекрасната девойка, на която принадлежала пантофката. Те казали истината защото само след няколко дни царският син разпратил глашатаи да разгласят навред, че той ще се ожени за онази девойка, на чийто крак прилегне пантофката. Започнали да мерят пантофката. Принцесите, графините и всичките придворни дами се надпреварвали да я надянат на крака си, но никоя не успяла, толкова тясна и нежна била тази обувчица. Взели да я носят из града, а двете сестри, полудели да се оженят за царският син, какво ли не сторили да намъкнат крака си в пантофката. Но скоро, разплакани от яд, трябвало да се откажат. Пепеляшка, която ги гледала, се засмяла и казала:
- Я да видя дали няма да ми стане! Сестрите и почнали да и се подиграват и да и се смеят. Царедворецът, който мерел пантофката, се загледал в Пепеляшка, много му допаднала и казал, че това ще бъде справедливо, защото му било заповядано да я мери на всичките девойки в царството. Накарал Пепеляшка да седне и само като доближил пантофката до малкия и крак, видял, че влиза свободно. Учудването на двете сестри било голямо, но станало още по-голямо когато Пепеляшка извадила от джоба си другата пантофка и си я обула. В този миг дошла и кръстницата, докоснала с пръчицата си дрехите на Пепеляшка и ги направила още по-разкошни от предишните. Тогава двете сестри познали в нейното лице красивата девойка, която видяли на бала. Хвърлили се в краката и да и искат прошка, задето се държали зле с нея. Тя ги вдигнала, целунала ги и им казала, че им прощава на драго сърце. Отвели Пепеляшка при младия принц. Той я харесал още повече и след няколко дни вдигнали сватба. Пепеляшка, която била колкото хубава, толкова и добра, настанила двете си сестри в двореца и ги омъжила в същия ден за двама знатни царедворци. Разказват, че това им било за поука и че тхните мъже никога не се оплаквали от тях защото били станали внимателни и скромни като тази, която никой вече не наричал Пепеляшка.
КРАЙ
